Плейсмейкинг мрежа в България като споделено пространство за граждани, организации и общини
В последните години все по-често се организират инициативите, свързани с устойчивото обновяване на градската среда с активното участие на гражданите в цяла България. Опитът за успешността на подобни инициативи е обаче различен във всеки конкретен случай и зависи от множество фактори. В началото на септември, в сградата на Сточна гара се случи изключителното по своето значение събитие за всеки, който работи за подобряване на обществени пространства в нашите градове. Първият национален форум Placemaking Connected: Bulgaria за плейсмейкинг събра граждански организации, общини и активисти да се обобщи практиката от плейсмейкинг проекти в градската среда в България и да се намери стратегическа роля на мрежата за плейсмейкинг движение в държавата ни.
Плейсмейкинг мрежа с българска идентичност
Обявена официално в началото на септември 2023, предпоставките за създаване на националната плейсмейкинг мрежа в България са се оформили през последното десетилетие. През 2011 Проектът за публичните пространства (Project for Public Spaces – гражданска организация от САЩ, насърчаваща развитие на публичните пространства в целия свят) на световно ниво потвърждава използването на думата „плейсмейкинг“ към българския контекст и отбелязва ключовите тенденции за неговото развитие в държавата ни: засилващо се гражданско участие, нарастващо обществено изискване пространствата да бъдат по-комфортни и по-отворени за граждани, развиващ се потенциал на публично пространство да стане място за срещане на различните нужди. С годините тези тенденции се окрепват, както се открива в проучването на БГ Бъди активен (България) и Наболагсхагер (Норвегия) след изследване и сравнителен анализ на десетки граждански проекти в цяла България през 2022.
За разлика от 2011, през 2023 не можем да отричаме това, че движението в България се разширява, и практичният опит за прилагането на плейсмейкинг (успешен и неуспешен) се обогатява. Растят броят и качеството на участващи страни в плейсмейкинг, който излиза от рамките на “експертна елитарност” и става по-отворен за широкия спектър участници. Развиват се инструментите, използвани в плейсмейкинг процеси. Плейсмейкингът намира своята роля в различните сфери на обществения живот – за околната среда, за култура, за рекреация и физическа активност и т.н. Той предоставя уникалните възможности за създаване на места за живеене, природата, работа, общуване.
Както продемонстрира форумът, плейсмейкингът се разпространява до такава степен в България, че натрупаният индивидуален опит, присъщ на българската реалност, има нужда да бъде структуриран, критично обмислен, обсъден и споделен. Създадената мрежа ще служи като пространство, където тези дискусии ще се развиват с фокуса върху българската реалност.
Как да обединим различни участници в мрежата?
За да съществува устойчиво и да се развива постъпателно, всяка мрежа трябва да има поддържащи ценности и принципи, които да обединяват всички участници и страни и да се споделят от всички. Тъй като българската мрежа обединява различен тип участници със уникален опит, участниците се съгласиха, че ключивят компонент трябва да е междусекторно партньорство и диалог, където се включват граждански активисти, организации и общини.
Възникнал през 1960-те като движение „отдолу-нагоре“ със фокус върху създаването на оживени улици и привлекателни обществени пространства, плейсмейкингът застъпва се за правото на всяка общност да участва в процеса на вземане на решения. Приложението му в различни държави доказва ефективността на решенията, приети съобразено с нуждите на гражданите.
За да може да създаваме успешни публични пространства и да работим по-добре заедно, трябва да се насърчава гражданското участие и разбиране на нуждата общности да бъдат включени по-устойчиво в създаването на обществени пространства. Съответно, мрежата трябва да обединява граждани, експерти и служители, които имат, както да кажат, с тези, които са готови да слушат. Това изисква по-добро разбиране за ролите, които всеки има в този „структурен“ диалог.
Проект “Квартална демокрация в градските общности“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 160 000.00 €, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Квартална демокрация в градските общности е да допринесе за демокрацията в общността и да укрепи демократичната култура и гражданското съзнание на общностно ниво.
No Comments