Как COVID19 кризата промени града – примери от Европа. 

Виена, Будапеща, Торино, Валенсия и други градове се справят със ситуацията на изолация и пост-ефекта от нея

Дискусия на Cooperative City Magazine с гост-говорители от публичния сектор, архитекти, институции, свързани с устойчивото развитие и екология и водещи университети (Stockholm Environment Institute; Greeneconet – University of New York, USA; Future Urban Legacy Lab; Valyo, Budapest, Hungary; La Marina de València; Placemaking Europe: Toolbox and Tooltesting and Worldwide Network of Port Cities; Superwien Architecture Urbanism – Vienna, Austria)

Пандемията и последвалото извънредно положение на карантина засегнаха най-сериозно градския живот. Магазини, училища, паркове и други пространства, събиращи хора на едно място, затвориха врати и забраниха достъп, а обществения живот бе временно паузиран през предходните няколко месеца, белязвайки нашия общ социален и икономически живот.

Как да „излекуваме“ обществото от последиците на изолацията, как да реорганизираме улиците и обществените пространства и да върнем удоволствието от живота на открито и какъв искаме да стане градът на бъдещето така, че обществените места да служат както на обществото, така и на комерсиалните интереси?

Отговори на въпроса как градовете са се справили, дават експертите, участници в дискусията:

КАК СЕ СПРАВЯТ ГРАДОВЕТЕ С НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ И КАКВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДАВА ТЯ ЗА В БЪДЕЩЕ?

Роланд Кребс (Vienna University of Technology, URBACT RiConnect, Superwien Architecture Urbanism – Виена, Австрия):

„Виена е мултицентричен град, съставен от множество квартали, с трайно през вековете историческо значение. Една от целите за града е да запазим тяхната самостоятелност и през 2019 разработихме стратегия за тяхното обособяване, която с настъпването на КОВИД19 кризата трябваше да паузираме. Първите три седмици от карантината бяха без активност, но след това осъзнахме каква страхотна възможност ни дава тя да експериментираме в градска среда. За щастие, срещнахме разбиране от страна на зам. кмета на Виена Бригит Хебайн, която ни подкрепи и направи експеримента възможен. В рамките на броени дни в града се появиха нови алеи за велосипеди, pop-up велоалеи, за които отнема години да се планират, одобрят и осъществят.

Урокът ни от този експеримент е следният: градската администрация не може да направи всички градски намеси самостоятелно, за това ние, като урбанисти можем да инициираме диалог и сътрудничество между общината, НПО, грасрут организациите / grassroots organizations и гражданите, които да доведат до положителни промени.“

Франческа Фрасолдати (архитект; Future Urban Legacy Lab; sixcs.org – Торино, Италия):

„В Канада и САЩ също се появиха нови велоалеи, свързващи парковете (напр. в Торонто). Поп-ъп инсталациите повдигнаха въпроса за важността им за градските пространства. Кризата ни накара да преосмислим приоритетите си – кое е лично пространство и кое не е.“

Цили Лохаж (Valyo, város és folyó – Budapest, Hungary):

„В Будапеща организацията Valyo се е заела с извоюването на пространства край река Дунав, които да направи достъпни за хора, не само за автомобили. Лобираме пред новия кмет на града за повече велоалеи и пешеходни зони край реката. За настова е историческа стъпка. За съжаление, кризата спря всички инициативи, но от м. май отново се заехме да разработваме събития за пешеходци“

КАК ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ ИКОНОМИКАТА КОГАТО ГРАДОВЕТЕ СЕ „ОТВОРЯТ“ ЗА ГРАЖДАНИ, ДАВАЙКИ ДОСТЪП ДО МАГАЗИНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ПРОСТРАНСТВА?

Корадо Топи (Stockholm Environment Institute; Greeneconet – University of New York, USA)

„Малките и средни предприятия представляват по-голямата част от икономиката, те наемат приблизително 85% от работната сила.  Те са и секторът, най-силно поразен от КОВИД19 кризата, с което тя ясно ни показа, че икономическата система трябва да се промени, тъй като в моменти като този престава да работи. Един ревизиран модел поставя акцент върху равноправието. Трябва да спрем да фаворитизираме любимците в индустрията. Кризата ни показа, че суперспособните и супербогатите не страдат толкова, колкото работниците от общ характер и нашата задача е да намерим решение, което е добро за цялата общност.“

КАК ПЛЕЙСМЕЙКИНГЪТ ОТВРЪЩА НА КРИЗАТА?

Рамон Марадес (La Marina de València; Placemaking Europe: Toolbox and Tooltesting and Worldwide Network of Port Cities – Валенсия, Испания) :

„Плейсмейкърите (placemaking ентусиастите) са свикнали да се справят с кризи. Сега е моментът да гледаме напред и надалече, тъй като тази криза е безпрецедентна и засяга целия свят. Искаме да предотвратим опасни политически намеси, които целят по-сериозен контрол и въвеждането на мерки, които ограничават гражданските права и ще направят от обществените места неподходяща за социализация среда. Искаме да имаме думата, включвайки гражданите в процеса, като утвърждаваме тяхната роля в бъдещите решения за града.“

Франческа Фрасолдати:

„Последните няколко седмици ни помогнаха да осъзнаем колко важна е нашата реакция. Въпросът, който трайно се разискваше тези месеци е гъстотата и близостта на хората в градските пространства. В началото ни се струваше, че големите градове ще имат проблеми със социалната дистанция, но с времето разбрахме, че за по-малките населени места проблемът не е по-малък, тъй като в много от тях се завърнаха т.нар „собственици на втори дом“, който най-често се намира извън големия град. Кризата повдигна и проблема за икономическото неравенство – хората без дом нямаха място, в което да останат и имахме случаи, в които градската управа се опита да скрие, че решава въпроса с настаняването им в общи места за подслон, с висок риск.“

Роланд Кребс

„Да напуснем града, само защото той не е достатъчно добра среда по време на криза, не е решение. Кризата показа, че големите метрополиси с един-единствен център на града се превръщат в проблем, за това и решението е в създаването на много центрове в различни квартали, така, че отделните квартали да се превърнат в приятно място за почивка и живот.“

КАК ДА ПРОМЕНИМ ИКОНОМИЧЕСКИЯ МОДЕЛ И ДА ПОМОГНЕМ НА МЕСТНИЯ БИЗНЕС?

Рамон Марадес:

„Градовете имат ресурса да помогнат на местния бизнес посредством управление на публичните пространства, „умно“ зониране и политика на мобилност, но за съжаление, до сега не са се възползвали достатъчно от този ресурс. Можем да „съживим“ партерните етажи на сградите и да спомогнем с нови регулации на малкия бизнес, както и да продължим да следим какво се случва в общините и на национално ниво, за да се уверим, че те слушат гласът на гражданите и се съобразяват с него.“

Цили Лохаж:

„Имаме предостатъчно примери на лошо управлявани и поддържани обществени места, сред които например, превръщането на жилищните зони от града в популярни места за нощен живот, което пречи на живущите там – с шум, баснословни цени на наемите и изместване на услугите от другите квартали, с което те остават зависими от централните зони. Кризата ни показа и другата страна на медала – как тези зони могат да се превърнат в призрачен град в момента, в който ресторантите, нощните клубове и забележителностите затворят врати. С проекта Valyo се опитваме да премахнем част от това неравенство, като направим пространствата край реката достъпни за всички, независимо от техния социалноикономически статус.“

КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ ДА СЕ СЛУЧИ В БЛИЗКО БЪДЕЩЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАДОВЕТЕ

Корадо Топи: Надявам се да сме си научили урока. Трябва да се съсредоточим върху сигурността, устойчивостта и равенството, като променим икономическата система така, че да съответства на нашите нужди.

Роланд Кребс: Надявам се да не се налага да влезем в нова карантина поради втора вълна на коронавируса, защото повечето от нещата, които планираме изискват колектив : )

Франческа Фрасолдати: Моята надежда е, че големите и малките градове ще намерят начин да си сътрудничат, търсейки начин да построят по-удобни за живот и по-устойчиви обществени пространства.

Цили Лохаж: Да преосмислим и да прекроим обществените места – последните няколко месеца подчертаха тяхната значимост за обществото. Надявам се да осъществим тази промяна по-бързо, тъй като хората се нуждаят от нея.

Рамон Марадес: Мечтая за един нов златен век, утопия, в която градовете и техните обитатели ще научат уроците, повдигнати от кризата и ще започнат да правят обществените места по-устойчиви, подходящи за сътрудничество, приобщаващи и здравословни.

Публикацията е адаптирана на български език от Яна Якова