![град в карантина](https://thespot.bgbeactive.org/wp-content/uploads/2020/06/коронавирус-градовете.jpg)
ГРАД В КАРАНТИНА
Как COVID19 кризата промени града – примери от Европа.
Виена, Будапеща, Торино, Валенсия и други градове се справят със ситуацията на изолация и пост-ефекта от нея
Дискусия на Cooperative City Magazine с гост-говорители от публичния сектор, архитекти, институции, свързани с устойчивото развитие и екология и водещи университети (Stockholm Environment Institute; Greeneconet – University of New York, USA; Future Urban Legacy Lab; Valyo, Budapest, Hungary; La Marina de València; Placemaking Europe: Toolbox and Tooltesting and Worldwide Network of Port Cities; Superwien Architecture Urbanism – Vienna, Austria)
Пандемията и последвалото извънредно положение на карантина засегнаха най-сериозно градския живот. Магазини, училища, паркове и други пространства, събиращи хора на едно място, затвориха врати и забраниха достъп, а обществения живот бе временно паузиран през предходните няколко месеца, белязвайки нашия общ социален и икономически живот.
Как да „излекуваме“ обществото от последиците на изолацията, как да реорганизираме улиците и обществените пространства и да върнем удоволствието от живота на открито и какъв искаме да стане градът на бъдещето така, че обществените места да служат както на обществото, така и на комерсиалните интереси?
Отговори на въпроса как градовете са се справили, дават експертите, участници в дискусията:
КАК СЕ СПРАВЯТ ГРАДОВЕТЕ С НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ И КАКВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДАВА ТЯ ЗА В БЪДЕЩЕ?
Роланд Кребс (Vienna University of Technology, URBACT RiConnect, Superwien Architecture Urbanism – Виена, Австрия):
„Виена е мултицентричен град, съставен от множество квартали, с трайно през вековете историческо значение. Една от целите за града е да запазим тяхната самостоятелност и през 2019 разработихме стратегия за тяхното обособяване, която с настъпването на КОВИД19 кризата трябваше да паузираме. Първите три седмици от карантината бяха без активност, но след това осъзнахме каква страхотна възможност ни дава тя да експериментираме в градска среда. За щастие, срещнахме разбиране от страна на зам. кмета на Виена Бригит Хебайн, която ни подкрепи и направи експеримента възможен. В рамките на броени дни в града се появиха нови алеи за велосипеди, pop-up велоалеи, за които отнема години да се планират, одобрят и осъществят.
Урокът ни от този експеримент е следният: градската администрация не може да направи всички градски намеси самостоятелно, за това ние, като урбанисти можем да инициираме диалог и сътрудничество между общината, НПО, грасрут организациите / grassroots organizations и гражданите, които да доведат до положителни промени.“
Франческа Фрасолдати (архитект; Future Urban Legacy Lab; sixcs.org – Торино, Италия):
„В Канада и САЩ също се появиха нови велоалеи, свързващи парковете (напр. в Торонто). Поп-ъп инсталациите повдигнаха въпроса за важността им за градските пространства. Кризата ни накара да преосмислим приоритетите си – кое е лично пространство и кое не е.“
Цили Лохаж (Valyo, város és folyó – Budapest, Hungary):
„В Будапеща организацията Valyo се е заела с извоюването на пространства край река Дунав, които да направи достъпни за хора, не само за автомобили. Лобираме пред новия кмет на града за повече велоалеи и пешеходни зони край реката. За настова е историческа стъпка. За съжаление, кризата спря всички инициативи, но от м. май отново се заехме да разработваме събития за пешеходци“
![град в карантина](https://thespot.bgbeactive.org/wp-content/uploads/2020/06/град-в-карантина.jpg)
КАК ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ ИКОНОМИКАТА КОГАТО ГРАДОВЕТЕ СЕ „ОТВОРЯТ“ ЗА ГРАЖДАНИ, ДАВАЙКИ ДОСТЪП ДО МАГАЗИНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ПРОСТРАНСТВА?
Корадо Топи (Stockholm Environment Institute; Greeneconet – University of New York, USA)
„Малките и средни предприятия представляват по-голямата част от икономиката, те наемат приблизително 85% от работната сила. Те са и секторът, най-силно поразен от КОВИД19 кризата, с което тя ясно ни показа, че икономическата система трябва да се промени, тъй като в моменти като този престава да работи. Един ревизиран модел поставя акцент върху равноправието. Трябва да спрем да фаворитизираме любимците в индустрията. Кризата ни показа, че суперспособните и супербогатите не страдат толкова, колкото работниците от общ характер и нашата задача е да намерим решение, което е добро за цялата общност.“
КАК ПЛЕЙСМЕЙКИНГЪТ ОТВРЪЩА НА КРИЗАТА?
Рамон Марадес (La Marina de València; Placemaking Europe: Toolbox and Tooltesting and Worldwide Network of Port Cities – Валенсия, Испания) :
„Плейсмейкърите (placemaking ентусиастите) са свикнали да се справят с кризи. Сега е моментът да гледаме напред и надалече, тъй като тази криза е безпрецедентна и засяга целия свят. Искаме да предотвратим опасни политически намеси, които целят по-сериозен контрол и въвеждането на мерки, които ограничават гражданските права и ще направят от обществените места неподходяща за социализация среда. Искаме да имаме думата, включвайки гражданите в процеса, като утвърждаваме тяхната роля в бъдещите решения за града.“
Франческа Фрасолдати:
„Последните няколко седмици ни помогнаха да осъзнаем колко важна е нашата реакция. Въпросът, който трайно се разискваше тези месеци е гъстотата и близостта на хората в градските пространства. В началото ни се струваше, че големите градове ще имат проблеми със социалната дистанция, но с времето разбрахме, че за по-малките населени места проблемът не е по-малък, тъй като в много от тях се завърнаха т.нар „собственици на втори дом“, който най-често се намира извън големия град. Кризата повдигна и проблема за икономическото неравенство – хората без дом нямаха място, в което да останат и имахме случаи, в които градската управа се опита да скрие, че решава въпроса с настаняването им в общи места за подслон, с висок риск.“
Роланд Кребс
„Да напуснем града, само защото той не е достатъчно добра среда по време на криза, не е решение. Кризата показа, че големите метрополиси с един-единствен център на града се превръщат в проблем, за това и решението е в създаването на много центрове в различни квартали, така, че отделните квартали да се превърнат в приятно място за почивка и живот.“
КАК ДА ПРОМЕНИМ ИКОНОМИЧЕСКИЯ МОДЕЛ И ДА ПОМОГНЕМ НА МЕСТНИЯ БИЗНЕС?
Рамон Марадес:
„Градовете имат ресурса да помогнат на местния бизнес посредством управление на публичните пространства, „умно“ зониране и политика на мобилност, но за съжаление, до сега не са се възползвали достатъчно от този ресурс. Можем да „съживим“ партерните етажи на сградите и да спомогнем с нови регулации на малкия бизнес, както и да продължим да следим какво се случва в общините и на национално ниво, за да се уверим, че те слушат гласът на гражданите и се съобразяват с него.“
Цили Лохаж:
„Имаме предостатъчно примери на лошо управлявани и поддържани обществени места, сред които например, превръщането на жилищните зони от града в популярни места за нощен живот, което пречи на живущите там – с шум, баснословни цени на наемите и изместване на услугите от другите квартали, с което те остават зависими от централните зони. Кризата ни показа и другата страна на медала – как тези зони могат да се превърнат в призрачен град в момента, в който ресторантите, нощните клубове и забележителностите затворят врати. С проекта Valyo се опитваме да премахнем част от това неравенство, като направим пространствата край реката достъпни за всички, независимо от техния социалноикономически статус.“
КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ ДА СЕ СЛУЧИ В БЛИЗКО БЪДЕЩЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАДОВЕТЕ
Корадо Топи: Надявам се да сме си научили урока. Трябва да се съсредоточим върху сигурността, устойчивостта и равенството, като променим икономическата система така, че да съответства на нашите нужди.
Роланд Кребс: Надявам се да не се налага да влезем в нова карантина поради втора вълна на коронавируса, защото повечето от нещата, които планираме изискват колектив : )
Франческа Фрасолдати: Моята надежда е, че големите и малките градове ще намерят начин да си сътрудничат, търсейки начин да построят по-удобни за живот и по-устойчиви обществени пространства.
Цили Лохаж: Да преосмислим и да прекроим обществените места – последните няколко месеца подчертаха тяхната значимост за обществото. Надявам се да осъществим тази промяна по-бързо, тъй като хората се нуждаят от нея.
Рамон Марадес: Мечтая за един нов златен век, утопия, в която градовете и техните обитатели ще научат уроците, повдигнати от кризата и ще започнат да правят обществените места по-устойчиви, подходящи за сътрудничество, приобщаващи и здравословни.
Публикацията е адаптирана на български език от Яна Якова
No Comments