Плейсмейкинг – какво, защо и как?
Плейсмейкингът е относително ново понятие в градското планиране и живот, но зад новото име стоят желание да променяме средата си на живот лесно, бързо и с достъпни средства и ресурси, като създаваме нещо заедно, и ентусиазъм и мечта да живеем по-добре, по-чисто, по-устойчиво.
Началото
Плейсмейкингът е многостранен подход, в който планирането, дизайнът и управлението на обществените пространства зависят от, но и ангажират местните общности. Той провокира за промяна на градското пространство обикновените хора, представители на НПО сектора и бизнеса.
Исторически, концепцията идва от САЩ, през 60-те години на 20 в., когато Джейн Джейкъбс и Уилям Уайт започват да работят по идеята за връщане на града на хората, докато машините и колите, високото строителство и мегаломанията е в разцвета си. През 90-те години на 20 в. самото понятие плейсмейкинг става актуално.
Плейсмейкинг в България
У нас подходът ‘местоправене’, влиза много след като големите градове и населени места пострадаха сериозно от презастрояването, а свободните зелени и други площи за игра и спорт станаха все по-малко, в постоянен конфликт с автомобилите.
След присъединяването към ЕС през 2007 г. и по-нататъшното развитие на неправителствения сектор от около 2011 г., има повече примери за плейсмейкинг (или градски интервенции) в София, които бавно стават все по-чести.
Проектите за плейсмейкинг на местно ниво са интересни случаи за оценка в този контекст, тъй като методите за плейсмейкинг могат в идеалния случай да обединят различни групи от участници, за да работят заедно по проблемите на местно ниво и да изградят доверие в гражданските организации, тъй като проектът може да отговори на приноса на гражданите в ясен и навременен начин с конкретни действия. По този начин в българския контекст плейсмейкинг предоставя възможност за промяна на вкоренените конфликти и липсата на доверие между граждани, държавни служители, администрация и граждански организации. Засега тенденцията в плейсмейкинг в България се движи от социалистическото минало на „големите инфраструктурни“ проекти към по-малки проекти в обществени пространства, с по-активно участие на местните граждани и заинтересовани страни.
Успешните плейсмейкинг проекти на БГ Бъди активен
Сред добрите плейсмейскинг проекти има постижения в различна посока – при ангажирането на местните общности, при управлението на процесите по осъществяване на идеята, при устойчивостта или по отношение на въвличането на община и бизнес. БГ Бъди активен от 2017 има поредица примери, които да покажат включването на общност.
- „Гаражът“ в София е пример как няколко приятели от детинство със страст към спорта трансформират скучно междублоково пространство в пренаселен жилищен комплекс. Асфалтова площадка, покрив на подземен паркинг, към която колите нямат достъп, със занемарено футболно игрище, стара тенис маса и рампи, без кошчета за отпадъци, служи като канава за многофункционална спортна площадка, цветно изрисувана с графити.
- Петлето в градската градина в Сандански – известно и обичано място за игра и разходки придобива още по-„оперен“ вид. Площадката е с три зони – с пързалки и люлки за малките, мраморна статуя на петел, алеи и каменни фигури на животни, пясъчник, и последна част – озеленени площи с богата дървесна и храстова растителност. Петлето се сдобива с нова обща визия, фитнес площадка и чешма, ново осветление, и стана още по-желано в горещите дни. Голямото постижение при този проект е привличането на доброволци от различни възрасти и получаване на реална подкрепа от общината, усилие, което отнема време.
- В Берковица хората се върнаха в Парка, който беше превзет от колите. Разположената в центъра градска градина с богата растителност беше в „лапите“ на автомобилите, които паркират там заради близкия пазар и пешеходна зона. Шестте счупени пейки трудно привличаха хората за кратка почивка насред градската джунгла и бетонните гаражни клетки. „Местоправенето“ срещна трудности при задържането на вниманието и ентусиазма на доброволци и при взаимодействието с общината, но успехът дойде с привличане на местни ресурси от бизнеса. Резултатът: с цялостен ремонт на пейките, поставянето на маса за тенис на дървени фигури, на ограничители на движението на автомобили, паркът стана Парк.
- В София плейсмейкинг отиде в училищните дворове. В продължение на две години ентусиасти превърнаха настилките на двора на 3 училища в активни зони за спорт за учениците, като нарисуваха игри, поправиха врати за футбол, боядисваха. Класна стая на открито и градска зеленчукова градина, изградени от родители, радват децата и през ваканцията. Първите класни стаи на открито успяха благодарение на ангажирането на доброволци, община и бизнес, но се сблъскаха с твърдоглавието на училищни власти, които понякога трудно възприемат промените.
БГ уроците от „местоправенето“
Плейскмейкинг предизвикателствата си приличат навсякъде. Първоначалният заряд на идеите за облагородяване винаги е силен, идва от малка група хора или от един. Затова намирането на устойчиво ядро от съмишленици става трудно.
Осмислянето на идеята, съгласуването на мнения и на позиции за градската среда, особено в конкуренция на интереси: частни и общински, се случва с компромиси и с намирането на „златната среда“. Набирането на местни партньори – бизнес и институционални, от неправителствения сектор, отнема време. Важно е идеята да е ясно разписана, ангажиментите – също и съобразени според ресурсите на заинтересованите страни.
В България социалните медии и е-медиите са най-популярните и успешни канали за популяризиране на проекта, за набиране на сподвижниците, но в тях обратната връзка – положителна и отрицателна, често е заблуждаваща. Затова събитията наживо и физическите акции са най-добрият тест за успеха на идеята.
Със сигурност – устойчивостта на трансформацията изисква най-голямо усилие.
Снимките са взети от архива на БГ Бъди активен и InFormal.
Проект “Квартална демокрация в градските общности“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 160 000.00 €, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Квартална демокрация в градските общности е да допринесе за демокрацията в общността и да укрепи демократичната култура и гражданското съзнание на общностно ниво.
Sorry, the comment form is closed at this time.