Как мениджърите на обществени места и сгради помагат в битката срещу COVID-19
Забележка: Информацията в тази статия се основава на настоящето състояние и информацията за COVID-19 към момента. За подробна и актуална информация относно вируса, моля обърнете се към сайта на World Health Organization (WHO) и местните центрове за борба с пандемията: Министерство на здравеопазването и Национален оперативен щаб.
По материали на Project for Public Spaces и Downtown.org
Адаптация и снимки: Яна Якова
Лесно е да приемем за даденост обществените и публичните пространства, които ни заобикалят и в които живеем; използваме ги всеки ден за да се придвижваме, да вършим задачи, да се срещаме с приятели, семейство и близки, натъкваме се и на познати и непознати съседи и случайно преминаващи лица. Но както често се случва, оценяваме истинската стойност на нещата едва когато са ни отнети.
Световните здравни институции препоръчват „здравословна дистанция“ като решение срещу пандемията и с цел ограничаване на заразените, всички участваме в непознат и странен социален експеримент: Какво ще стане, ако изведнъж никой не може да използва публичните пространства и да посещава обществени сгради? Колко дълго ще издържим – седмица, две, 6 месеца?
Експериментът води много от участниците до философски въпроси, като този, дали градовете, такива, каквито ги познаваме, ще оцелеят (Майкъл Кимелман, архитектурен критик в Ню Йорк Таймс). Както отбелязва Кимелман, пандемиите са задължително „анти-урбанистични“ и подкопават идеите за общност и в частност – градския живот. Настоящата пандемия сякаш се „храни“ със социалната изолация и градовете, които обитаваме, не са изключение. Но както Алек Божикович посочва, добре е да си припомним, че градските паркове неведнъж са наричани „белите дробове на града“ и като такива, те продължават да служат, дори и напълно притихнали и без посетители.
Сред тази обстановка, практическите насоки към мениджърите, отговарящи за публичните паркове и пространства, не са ясни и окончателни. Въпреки забраните, навсякъде хората злоупотребяват, игнорирайки опасността, като продължават да посещават градинки, паркове, улици и барове и да се събират заедно в групи. За да помогнем в ориентацията в тези объркани времена, сме събрали следните 7 стратегии, които да помогнат на мениджърите на обществени места и сгради да ги управляват добре, като предотвратяват разпространението на болестта и се отнесат отговорно към общността и здравните организации. Те дават и добри идеи на placemakers (плейсмейкърите, групата отговорни лица и доброволци, отговарящи за промяната на занемарените градски пространства, както и тяхната поддръжка) за начинът по който да подходят към местата, за които се грижат.
1.Следвайте препоръките на държавните агенции и институции и затворете, когато е наложително
Политиката на карантина варира на различните места, но в същината си, разпоредбите, които забраняват достъпа до публичните пространства, целят да ограничат риска от заразяване.
За България: „От 00.00 ч. в петък, 20 март се забраняват разходките в паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“ по нареждане на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев (извънреден брифинг в МС). Провеждането на събития бе забранено седмица по-рано.
Тъй като COVID-19 е с устойчивост във въздушна среда, както и по повърхности, мениджърите на обществени места са длъжни да осигурят и увеличат честотата на почистване, като в същото време вземат строги мерки за защита на работниците. Почистват се често използвани предмети като дръжки, врати и мебели/ места за сядане. Един от начините да намалите труда е да намалите и броя на оборудването – пейките могат да се облепят със стикери против сядане или направо да се приберат.
Тези мерки не са изцяло отрицателни – всички вече сме виждали, как социализацията в Италия продължава по балконите, сватбите в Израел и физическите упражнения на терасите в Испания – градовете в карантина намират начини да общуват, заемайки се с групови дейности – поотделно! Ограниченията пораждат интересна креативност. По входовете на сградите стоят съобщения за помощ на стари хора от страна на общината или индивидуални лица.
2. Окуражавайте посетителите да поемат отговорност един за друг
Обществените места, които остават отворени, са добра възможност да обучаваме посетителите за важността на социалната дистанция и хигиена. Можете да поставите плакати и табели с полезна информация и да насърчите посетителите да останат вкъщи, ако не се чувстват добре; да мият ръцете си често, да кашлят в салфетка, която после да изхвърлят или в свивката на лакътя, а разстоянието между тях да е поне 2 метра – послания, които вече са достигнали практически почти всеки човек на планетата. Ако се налага, осигурете достъп до вода и санитарни материали за дезинфекция.
Предложенията за помощ от частни лица също попадат в рискова категория, тъй като е необходимо усилията да са централизирани и да се предотврати контактът между стари и млада възрастова група например. За тази цел, понякога е необходимо ограничаване на достъпа до помещенията с възрастни хора, като той се остави на специализираните за тази цел групи за асистенция.
3. Разнесете във времето пиковете на посещаемост през деня
Мениджърите на обществени сгради и пространства трябва да целят намаляване броя на посетителите и минувачите по време на обичайните часове-пик, посредством практичен дизайн и комуникация. Струпването на хора вече е ограничавано чрез карантина, но допълнителните мерки са плюс.
Краят на карантината не означава автоматически, че публичните пространства трябва да се върнат бързо към обичайната гъстота на посещаемост, за това е добре да помислите как да насърчите хората да спазват дистанция през предстоящите месеци. Дръжте местата чисти и достъпни, но в името на здравето, ги направете по-малко удобни и премахнете условията за социализация и сбирки, като махнете пейките и другите приспособления, които насърчават застояването, приказките и мотаенето наоколо.
4. Заставайте на страната на бездомните
Независимо от имотното им състояние, за много хора публичните места са важни, като източник на услуги или просто като места, на които да прекарват време. Съществува обаче уязвима група от бездомни, които са изложени на риск от заразяване просто защото няма къде да отидат, тъй като социалните центрове също се борят с проблеми с вирусната защита. Дайте им достъп до тоалетна и места за миене и им осигурете дезинфектант.
Служителите, отговарящи за паркове или сгради понякога приемат добрата роля на „адвокати“ в полза на хората с жилищни проблеми, когато търсят начин да им дадат правилен съвет и насоки. Състраданието им трябва да е в рамките на разумното и следва да са снабдени с предпазно облекло и предпазни средства, докато помагат или насочват бездомните.
5. Подкрепете местния бизнес, като го свържете с правилните ресурси
Местния бизнес и малките предприятия също усещат влиянието на намалелия човекопоток и вече се сблъскват с икономическите последици от спад в продажбите и услугите, изправени пред опасността да затворят. При възможност, включете ги в програми или маркетинг кампании в района, в който живеят, стига да спазват нужните предписания, за да оперират.
Вижте списъка с техники за оцеляване на малкия бизнес на Main Street America под мотото #SupportLocalSafely
6. Погрижете се за своите служители и подизпълнители
Освен задължителното обучение с нови или повишени мерки за дезинфекция и почистване, важно е да включите служителите и подизпълнителите си в общата стратегия за мястото, което управлявате, за да осигурите навременни и правилни реакции при събития и ситуации.
Ако не е възможно да затворите и така да предпазите работещите за вас от излагане на риск, уверете се, че полагате грижи за заболелите служители и че сте комуникирали правилно и навреме добрите практики за работа от вкъщи. Не затруднявайте отпуските и неработните дни поради заболяване на дете или член на семейството. Използвайте технологиите, например, срещата лице в лице може да се проведе по телефона или посредством софтуер.
7. Стойте наблизо
Трудно е да се предположи какво ще се случи с любимите ни паркове, площади, пазари и главни улици. Но както е с всяко предизвикателство, обществените места могат да са част от решението – като затворят врати или като приложат строги, съобразени с изискванията, практики в най-добрия интерес както на служителите, така и на посетителите. Не забравяйте че ние, като плейсмейкъри сме развили умението да наблюдаваме, да работим в синхрон с общността и да сме отговорни – способности от значение за настоящата обстановка.
Всяко обществено място среща COVID-19 вируса в различен контекст и нашия отклик е толкова различен, колкото различни са местата. Това, което ни обединява е мотивацията ни да се справим по най-добрия начин.
No Comments