Кое е най-вредният боклук, който произвежда човекът?
Какво ви идва като първосигнална мисъл? Със сигурност за част, ако не и за всички отпадъци, изброени по-долу, бихте се сетили и сами.
А можете ли да ги степенувате по важност? Със сигурност това не е проста задача, ако се вземат предвид всички аспекти на проблема, както и глобално как се подрежда картинката, заедно с малко предистория кое как възниква и се разпространява във времето и пространството, както и какво предстои – като мерки, като условия, като план Б.
Светът е залят с боклук. Буквално. Замисляли ли сте се за това колко отходни води от всеки един стадион със спортно събитие или концерт се генерират, пластмасовите чаши, опаковките за хапчета, бракуваните коли, мъртвите кучета – всичко това се генерира ежедневно, не, ежечасно всеки ден.
Но дори да оставим настрана боклука на обикновените граждани, нашият свят вехне от безкрайното натрупване на индустриални отпадъци, които биха могли да интоксиксират всеки сантиметър от земното кълбо или поне онези няколко сантиметра, които все още са останали пощадени. Има толкова удивително количество и разнообразие от отпадъци, които изпълват пространството около, не само на повърхността, но и над и около планетата, че може лесно да се мисли за всичко това като за едно плътно, разрушително вещество.
И все пак, можем да степенуваме отпадъците. Някои видове боклук са по-лоши от други и си струва да се знае кой какъв е, сред неприятните апокалиптични гледки, които не предвещават добри сценарии.
И така, по-долу може да видите мненията на редица експерти – по география, палеобиология, наука за околната среда, инженерство и други – за да се опитаме да дефинираме най-лошия боклук, който хората произвеждат.
Джош Лепавски (Josh Lepawsky)
Доцент по география, Университет „Мемориал“ и ръководител на изследователския проект „Сглобяване на сметта“ (Reassembling Rubbish), петгодишно проучване на проблема с електронните отпадъци
Общо взето: няма универсален профил на човек, който да създава боклуци от един и същи тип, тонаж или токсичност навсякъде по Земята. Също така няма универсален човешки опит от вредите от различните видове или количества отпадъци и различните форми на щети, които те могат да нанесат.
Боклукът от домакинството, оставян за събиране пред домовете в много градове на САЩ или Канада, често съдържа химикали от обикновени домакински почистващи продукти, които могат да бъдат силно отровни и дори смъртоносни. Когато разглеждаме статистически данни за смърт и наранявания на работното място, да си събирач на боклук е също толкова опасно, колкото например пожарникар.
Радиоактивните отпадъци от производството на ядрена енергия обикновено заемат място в съзнанието ни като „най-лошия отпадък“, тъй като тяхното вредно въздействие продължава хиляди години. Продължителността на вредно действие обаче е от значение и за други видове отпадъци като пластмаси и свързаните с тях химикали, неща, които се намират дори в обикновените общински депа.
Други отпадъци, като устойчиви органични замърсители (УОЗ), освободени от хербициди, пестициди и редица други индустриални приложения, могат да изминат големи разстояния от мястото, където първоначално са произведени или използвани, например в индустриалното земеделие. И все пак устойчивите органични замърсители увреждат хората и дивата природа в голяма степен дори и там, където няма директна връзка с културите, на които се прилагат тези химикали. Това е особено осезаемо чрез биоувеличаването на тези токсични вещества в хранителните вериги.
Биоувеличението, известно още като биоамплификация или биологично увеличение, е всяка концентрация на токсин (например пестициди) в тъканите на толерантни организми при последователно по-високи нива в хранителната верига.
<< „Радиоактивните отпадъци от производството на ядрена енергия обикновено заемат място в съзнанието ни като „най-лошия отпадък“, тъй като тяхното вредно въздействие продължава хиляди години. Продължителността на вредно действие обаче е от значение и за други видове отпадъци като пластмаси и свързаните с тях химикали, неща, които се намират дори в обикновените общински депа.“ >>
Ян Заласевич (Jan Zalasiewicz)
Професор по палеобиология, Университет в Лестър
Разглезени сме от избора, опитвайки се да разберем кои са най-опасните ни боклуци. (което всъщност изобщо не е добре). Милионите тонове пластмаси, които циркулират през океаните – съответно и през телата на безброй морски организми – често със смъртоносен ефект? Пестицидите и другите устойчиви органични замърсители, които са основни заподозрени в катастрофата на популациите от насекоми по целия свят? Радиоактивните замърсители, които все още са разпръснати в сметища по целия свят и които ще бъдат опасни в продължение на хилядолетия? Всичко това са големи и нарастващи проблеми за здравето на нашата планета, а и за нашето собствено и за това на нашите деца.
Подозирам обаче, че най-опасният ни боклук е този, който не можем да видим, нито да усетим, помиришем и пипнем. Това, което се извисява в небето над нас е нещо от порядъка на трилион тона въглероден диоксид, страничен продукт от ненаситния ни апетит за изгаряне на изкопаеми горива и освободен предимно през миналия век (при все че продължаваме да добавяме десетки милиарди тона всяка година). Това е еквивалентът на около сто и петдесет хиляди велики пирамиди на Хуфу. Ако си го представите като слой само от въглероден диоксид около нашата планета, то той ще бъде с дебелина около метър – и ще става по-дебел с около милиметър на всеки две седмици.
Това е боклукът, който – в огромните количества, които отделяме като емисии – вече променя топлинния баланс на планета; загрява както атмосферата, така и океаните, като последните се окисляват и така животворния кислород от тях бавно си отива. Ако не работим активно запремахването му, този допълнителен, нежелан въглероден диоксид ще бъде там в продължение на много хиляди години. Това е боклукът, който наистина може да промени характера на планетата ни и да застраши живота на нейните обитатели. При наличието на този конкретен боклук, наистина е дошло време за почистване.
<< „Ако не работим активно запремахването му, този допълнителен, нежелан въглероден диоксид ще бъде там в продължение на много хиляди години. Това е боклукът, който наистина може да промени характера на планетата ни и да застраши живота на нейните обитатели. “ >>
Травис П. Вагнер (Travis P. Wagner)
Професор, Катедра по екологични науки и политика, Университет на Южен Мейн
И наградата отива при ядрените отпадъци на високо ниво. Това включва предимно отработено (използвано) радиоактивно гориво от цивилни реактори и отпадъци, свързани с ядрени оръжия към Министерството на енергетиката на САЩ. Ядрените отпадъци на високо ниво са много горещи термично, силно радиоактивни и токсични. Въпреки че в сравнение с напр. пепел от изгаряне на въглища, отпадъци от хидравлично разбиване (фракинг) и отпадъци от минното производство, радиоактивнният отпадък на високо ниво е малък като количество, неговата дълготрайност при разграждане следва да е основното ни притеснение. Именно заради това то получава моя глас за най-лошия боклук, който генерираме.
Все още няма работеща технология, която да може напълно да третира или неутрализира ядрените отпадъци; единственият подход на управлението им е изолираното съхранение, както и дълъг период от време, за да се даде възможност за естествен радиоактивен разпад. Радио изотопите, произведени в реактори, остават опасни от няколко дни до много хиляди години. Американската агенция по защита на околната среда (EPA) е определила приемлив стандарт за емисии за първите 10 000 години дългосрочно, безопасно съхранение, наричано период на съответствие. (Тя също така определя норми за емисии и за втората фаза: 10 000 до 1 милион години.) За да се постави това в перспектива, ако се приеме, че всяко човешко поколение е 25 години, 400 поколения американци ще трябва да поддържат безопасно съхранение на радиоактивния отпадък.
И все пак дългосрочна стратегия за безопасно управление на тези отпадъци няма. Много рано в кариерата си, през 1987 г., преглеждах екологичните документи за дългосрочното хранилище, предложено за планината Юка в Невада. Повече от 30 години по-късно в САЩ нямаме планирано или предложено постоянно хранилище за ядрени отпадъци (през 2010 г. планината Юка беше счетена за неработещ вариант и нямаме други места за кандидатстване.) Тъй като генерирането на отпадъците продължава, трябва да ги съхраняваме някъде, което означава обикновено до мястото, където са отработени. Отпадъците се съхраняват временно в басейни с дълбочина 12 метра (74% от отпадъка) или в сухи стоманено-бетонни бъчви (останалите 26%). В момента има около 90 000 тона, съхранявани на 80 обекта (5 правителствени и 75 търговски) в 35 щата, като по-голямата част от тези обекти са на изток от река Мисисипи. САЩ генерират около 2 000 тона всяка година. Като се има предвид очакваната продължителност на живота на съществуващите реактори в експлоатация, общата оценка за количество ядрен отпадък, която ще бъде генериранот САЩ, е около 140 000 тона. Въздействието на изменението на климата също е нещо, което трябва да се вземе под внимание. Повишаването на морското равнище може да повлияе на съхранението на отработено гориво в 13 ядрени централи, изградени в крайбрежните райони.
Така че, накратко, докато няма течове в тези хранилища, всичко би трябвало да е наред. Но на практика можем ли да съхраняваме силно проблематични отпадъци в продължение на 10 000 години без течове? Освен ако учените или инженерите през следващите 10 000 години не разработят технология за по-добро управление – стискам палци за което.
<< „Все още няма работеща технология, която да може напълно да третира или неутрализира ядрените отпадъци; единственият подход за управлението им е изолираното съхранение, както и дълъг период от време, за да се даде възможност за естествен радиоактивен разпад. Радио изотопите, произведени в реактори, остават опасни от няколко дни до много хиляди години. “ >>
Джоузеф Гардела (Joseph Gardella)
Професор по химия, Университет в Бъфало, SUNY
Работя със замърсени изоставени промишлени обекти (много от тях от химическата промишленост), хранилища на радиоактивни остатъци от производството на уран за атомните бомби през Втората световна война, тук в района на Love Canal.
И все пак мисля, че най-коварният и опасен боклук е пластмасата, изработена от нефт. Повечето потребителски пластмасови опаковки и повечето пластмасови боклуци са пластмаси, които са изобретени от странични петролни продукти през 30-те, 40-те и 50-те години. Аз самият съм учен по полимери (пластмаси) и мога да кажа, че за три десетилетия има вече изработени биоразградими пластмаси, които спокойно биха могли да се използват като заместител на полиетилен (HDPD и LDPE) и полипропилен (PP) , както и за полистирол (PS) и поливинилхлорид (PVC), които са направени от мономери (основният градивен елемент на пластмасата), а те са карциногени.
Ние сме изобретили пластмаси на растителна основа, които сa биоразградими, но субсидиите, които ние като държава и общество предлагаме на петролната индустрия, ни завързват за познатите остарели технологии, защото са „по-евтини“. Тези пластмаси се озовават накрая в питейните запаси като Големите езера, в реки и потоци под формата на микропластмаси и счупени парчета друга пластмаса.
Замърсяването с пластмаса в океана се превръща в криза, това в Големите езера също не е за подценяване.
И така, пластмаса. Бъдещето наистина е страхотно, но… не и със старата, скапана пластмаса, която не се разпада.
<< „И все пак мисля, че най-коварният и опасен боклук е пластмасата, изработена от нефт. Повечето потребителски пластмасови опаковки и повечето пластмасови боклуци са пластмаси, които са изобретени от странични петролни продукти през 30-те, 40-те и 50-те години. “ >>
Р. Райън Дюпон (R. Ryan Dupont)
Професор по строително и екологично инженерство, Държавен университет в Юта. Фокус: повторно използване на отпадъчните води, събиране на дъждовни води, намаляване на отпадъците и предотвратяване на замърсяването, устойчиви системи за третиране на отпадъци
Хората генерираме голямо разнообразие от боклук като страничен продукт на нашето съвременно индустриално общество. Голяма част от отпадъците са биоразградими и могат да причинят неблагоприятни въздействия върху хората и околната среда, ако не се управляват правилно, но тези материали в крайна сметка се разграждат и стават част от естествените цикли на материалите.
Компонентите на отпадъците, които не са биоразградими, представляват най-голям риск за нас и околната среда, тъй като те остават неразградени за дълги периоди от време и могат да мигрират на големи разстояния от мястото, където са били изхвърлени. Естествените физически процеси на атмосферни влияния действат върху тези материали при разграждането им, но разградените продукти стават физически по-малки, без да се разграждат до по-основни елементи и компоненти.
В категория твърди отпадъци материалът, който представлява най-голям риск за нас и околната среда (тъй като има дълъг живот и поради тенденцията си да мигрира на дълги разстояния от мястото за изхвърляне) е пластмасата, особено тази, направена на тънък филм и торбички. Пластмасовите торбички и фолио за еднократна употреба са изработени от невъзобновяеми материали, които, веднъж преработени, се превръщат в опасни отпадъци: те са трудни за рециклиране, лесно биват отнесени от вятъра от депа за отпадъци, камиони за боклук и т.н., носени до водоеми с питейна вода и други водни площи, където образуват микропластични топчета и влакна, след което биват погълнати от дивите животни, често водейки до летален край. Общо взето са напаст навсякъде, където се озоват.
Голяма част от този материал се произвежда за „удобство“ на потребителя, но напоследък се увеличават исканията да се забранят тези материали и да се предоставят на потребителите алтернативи за многократна употреба, по-трайни и устойчиви. По много причини елиминирането на този компонент от боклука в наши дни е не само осъществимо, но и правилното нещо, което следва да се предприеме.
No Comments