През декември в София се състоя събитие “Партньорство за творческа бюрокрация”, което представи концепцията за „творческа бюрокрация“. Симпозиумът целеше освен да покаже, че всяко правило си има изключения, да мултиплицира съществуващите вече добри примери в страната и да създаде мрежа от партньорства за създаването на по-гъвкава и модерна бюрокрация за усъвършенстване и улеснение на процесите в административния сектор. 

Сдружение BG Бъди активен и Екипът на София събраха  експерти в областта на урбанизма, околна среда, здравеопазването, мобилност, архитектура, финанси и др. и представители на различни организации и институции, на дискусия, свързана с възможностите за излизане от стереотипите на сивата бюрокрация, която не търси гъвкави решения и определя гражданите като бреме.

Събитието откри Чарлс Ландри от Creative Bureaucracy Festival, който каза, че: „публичните администрации по целия свят са изправени пред криза. Спешна задача пред бюрокрациите е да помогнат, създавайки по-справедлив и по-равнопоставен свят, подкрепен от стимули и регулаторен режим, който да съответства на неговите нужди“. 

“Всичко извън стереотипите може да се определи като творческа бюрокрация. Това са алтернативни и съвременни методи на работа, които улесняват  процесите в административния сектор.”, казва Ласка Ненова от сдружение BG Бъди активен и допълва ”Сдружението ни си партнира успешно с редица общини от цялата страна за създаването на здравословна, красива и достъпна градска среда. Вярваме, че споделяйки нашите успехи и добрият пример, повече общини да бъдат убедени, че има начин да си сътрудничат успешно с хората.”.

“Добри примери има, но те трябва да се подкрепят, вместо да се потискат, защото са различни. За целта има нужда от смелост и търпение”, добавя Любо Георгиев от Екипът на София.

По време на събитието, Влад Федоров представи и проекта на сдружение “Активни квартали” и разработената съвместно с партньора от Норвегия концепция плейсмейкинг за демокрация – изграждане на процеси и връзки между основните страни: граждани, общини, общности и граждански организации чрез интервенциите в публични пространства. Обсъдeни бяха резултатите от проуването за тенденциите на плейсмейкинг в България и Норвегия и наръчника за общността, създаден за по-ефективно включване на граждани и търсене на диалог между структурите.

По време на сесията, посветена на реалния опит и “сблъсъците” на участващите със съществуващата бюрокрация, бяха представени примери за активизиране на местни общности, иницииране на образователни инициативи, предизвикателства в сферата на културните събития и градоустройството. Изводите, които всеки участник даде в края на своята презентация, се обединиха около следното „Трябва да преодолеем скептицизма, предразсъдъците и недоверието. Важно е да даваме възможност на хората от администрациите да ни чуят, да говорим на техния език, да бъдем търпеливи, постоянни и да се научим да слушаме”.