Placemaking for active recreation е подход, който превръща афекта от промяната на статута на дадено място – например от улица с коли в зона за игра за деца, в потенциално положителен ефект. Неговата значимост за градските общности се състои в това, че показва стъпка по стъпка как се „отглежда“ и развива идеята за алтернативно ползване на пространство, как се събират и обединяват визии, преодоляват различия, организира се събитие, дискусия, които да оставят следа. Социалното активиране е от голямо значение, защото то въвлича община, граждани, местни общности и бизнеси. Консенсусът за това какво, защо, как да се случи, е от ключово значение, при трансформацията на обичайни територии, завладени от коли например, или от търговска или друга дейност. Визуализацията на изпълнение на нужните стъпки помага за по-голямата увереност, че планираната интервенция е възможна и ще има дългосрочно въздействие.

Запознаването с практиката в Испания, Малта, Румъния и България показва, че дори и подходът да влиза в обществено говорене с различни имена – пример Испания и Малта, то винаги цели едно: да предизвика вътрешна потребност в хората да поискат и участват в трансформацията на града, който да ги поставя в центъра на своите политики. Let’s Heal our Cities, ново и стойностно изследване, – проследява факторите, влиянията – исторически и съвременни, визията за града на хората, които ходят, тичат, спортуват, забавляват се повече навън и по-активно. Така например: 

• В Малта, островна държава, с ограничена площ, placemaking активистите използват определението ‘Open Streets Movement (Движение за повече улици за свободен достъп –б.а), за да привлекат съмишленици и да преборят бюрокрацията. Търсят се възможности за намеси, чрез които тези, които живеят в „бетонови джунгли“, да се сдобият с безопасни пространства за движение и спорт на открито. Децата, възрастните, имигрантите са двигателите на тази промяна, особено в по-бедните райони.
• Испания активно създава обществени пространства за спорт и физическа активност. Вдъхновението за нови проекти идва с акцент върху осигуряването на по-голямо благополучие на гражданите. Плейсмейкинг проектите са реализират под формата на инициативи за healthy сity/smart city (здрав град/умен град).
• В Румъния плейсмейкинг проектите пробиват трудно. Оказва, че тротоарите, също като при нас, са в лошо състояние, а културата за спорт на открито като тичане например, се смята за табу. Макар и с не голям успех, проекти, свързани с осигуряването на безопасни паркове за деца, се развиват, но имат нужда от институционална подкрепа.
• В България осигуряването на общодостъпна среда за спорт е мисия повече за гражданските организации, отколкото за общините и държавата, поради недостиг на ресурси. Затова и плейсмейкинг намесите, като част от проявите на пробуждане на социално активните хора, се случват не с устойчива публична подкрепа, а по-скоро реактивно. Фокусът продължава да бъдат градовете, но дори и в тях съпротивата за промяна е голяма, макар и преодолима при засилен натиск и с работа с проактивни общини.