През декември в София се състоя първото събитиe, което представи концепцията за „творческа бюрокрация“ и ще потърси отговор на въпросите дали и как тя е възможна в България. Симпозиумът “Партньорство за творческа бюрокрация” цели освен да покаже, че всяко правило си има изключения, да мултиплицира съществуващите вече добри примери в страната и да създаде мрежа от партньорства за създаването на по-гъвкава и модерна бюрокрация за усъвършенстване и улеснение на процесите в административния сектор.

Сдружение BG Бъди активен и ЕКИПът на София събраха  експерти в областта на урбанизма, околна среда, здравеопазването, мобилност, архитектура, финанси и др. и представители на различни организации и институции, на дискусия, свързана с възможностите за излизане от стереотипите на сивата бюрокрация, която не търси гъвкави решения и определя гражданите като бреме.

Именно това е проблемът, в чието решаване Чарлс Ландри влага експертиза и ресурси, защото разбира и изрича на висок глас истината, че: „Публичните администрации по целия свят са изправени пред криза. Спешна задача пред бюрокрациите е да помогнат, създавайки по-справедлив и по-равнопоставен свят, подкрепен от стимули и регулаторен режим, който да съответства на неговите нужди. Нужни са и по-умни и градове, по-креативни, но един град не може да постигне това, ако част от системата не е артистична. Има и по-голям контекст, – изискването на мнозина: за преминаване от представителна демокрация към активно гражданско участие и демокрацията. Възходът на гражданските движения е отражение на това и те изискват повече дума за това как се вземат решенията“. В книгата „THE CREATIVE BUREAUCRACY& ITS RADICAL COMMON SENSE“ на CHARLES LANDRY& MARGIE CAUST (Чарлс Ландри и Марги Кост) той обяснява предпоставките за успешно прилагане на този подход в работата на администрациите.

Твърди, че има неизползван скрит потенциал и талант в публичните администрации. Хората могат да направят много повече, ако им се даде шанс. Но при здраво обвързани, силови подходи вътре и между административните системи, организациите и хората, се ограничава възможното му отключване.

Ландри смята, че неспособността да се използва творческата енергия на бюрокрацията за решаването на проблеми, е прахосничество. Дигитализация със своята интерактивност създава възможностите да се мисленето ни за решаване на проблемите по нови начини.

Според него няма успешен град, който е гъвкав, привлекателен и устойчив, без изобретателна и ангажирана бюрокрация. „Нашата обща цел е да преминем от култура„не, защото“ към култура на „да, ако“ – такава, която се възползва от възможностите и потенциала за положителна промяна и взаимодействие.

Ако погледнем реалността на местната власт в България на първи прочит бихме казали, че няма основа, върху която да стъпи тази „артистична бюрокрация“. Но, ако се вгледаме надълбоко, ще видим, че: 

• Има активни граждански организации, неформални групи, които търсят активно „артистични бюрократи“ или насърчават тяхната трансформация. Тези хора не мрънкат, а търсят и създават възможности и предлагат решения на градските проблеми. Примерите от мрежата на БГ Бъди активен са много. Те са свързани както с прилагането на програмите „Място България“ и „Раздвижваме България“;
• Има смяна в поколенията в администрацията на местно и регионално ниво. От ниво „кмет“, през мениджърските постове и на ниво експерти. В големите, но несамо населени места позиции в публичната администрация се заемат от хора с опит в неправителствения сектор, бизнеса, с образование в чужбина. Те са склонни и търсят начин, от една страна, да опростят взаимодействието с гражданите, да направят обществените услуги и комуникации по-достъпни, осъзнават значимостта на общото усилие и доброволчеството. Примери от районните администрации в София, Пловдив, Елин Пелин, Ямбол, Ракитово, ясно показват, че артистичната бюрокрация е възможна;
• Гражданите се промениха и енергията, с която защитават интересите на публичната градска среда показват, че не приемат „не“ за отговор. Това предизвиква бюрокрацията да търси решения и да стигне естествено до идеята за по-гъвкаво поведение. Протестите за презастрояването край морето, в големи и малки градове, за по-достъпна среда са примери, че стимулите за промяна са повече от силни и не могат да бъдат подминати;
• Дигитализацията на местните обществени услуги е в ход, и дори да не се случва гладко, е факт, че е неизбежна. И гражданите, и общините, осъзнават ползите от нея, защото тя гарантира проследимост, прозрачност, опростяване на отношенията. Това пести време и чрез машините се повишава общественото доверие, което се крепи на ясни механизми на изпълнение на задължения;
• Наближават местни избори, на които творческата енергия ще е един от водещите стимули за вот. Защо? Защото проблемите на града динамично се променят и е нужна визия за бъдещето му отвъд 4-те години на управление. Социалното напрежение и несигурност насърчават трансформация към „творческа бюрокрация“ като изход от някои от задънените улици.

„Потребността от творчество нараства във всички сфери на живота. Публичният сектор и лидерите са на едно мнение, че това е критично умение за бъдещите лидери и служители на всяко ниво. Културата трудно се променя. Но все пак нещата започват да се променят. Някои бюрократи се вдъхновяват от нови начини на работа. Иновативните инициативи и експерименталната бюрокрация са във възход по целия свят. Някои промени се налагат от граждани, които искат да променят атмосферата в своите градове и са готови да се противопоставят на правилата, за да го направя. В други случаи бизнесът е този, който води трансформацията. В Creative Bureaucracy изследваме основно тези идеи през призмата на „преживения опит“ на бюрократите. Има примери за героична смелост, но и за неуспехи“, пише Ландри. Надяваме се в България примерите да са за „героична смелост“ и успехи. 

автор: Мая Цанева 

Събитието е част от проекта „Партньорство за красива и чиста България“ подкрепен от фондация Кока Кола